НАСЕЛЕНИЕ
Населението на селото
нараства (макар и с не голям брой жители). Малко на брой са семействата, които
са се изселили в града, най-често в град Мадан и град Смолян.
СТОПАНСТВО
|
Земеделие - работата на боровинци винаги е била свързана със земята и
животните. Главен поминък на населението е земеделието.
Основна селскостопанска култура в миналото е бил тютюнът. С безкраен и тежък
труд хората благодарение на него изкарват прехраната си. От 1961г.
тютюнопроизводителите на селото са включени в ДЗС село Върбина и през цялото
време на тютюнопроизводството, бригадир е бил М.Караасенов. През 1965г.
производителите на тютюн от село Боровина са на първо място в общината. През
последните 10 години тютюн не се произвежда в селото. Други селскостопански
култури, които се произвеждат това са: картофи, фасул и зърнено - хлебни
култури.
|
Животновъдство - друг отрасъл е животновъдството. В миналото хората са отглеждали много животни - овце, кози, говеда и други. Сега продължават да се отглеждат животни но в сравнение с миналото те са по-малко на брой, вероятно една от причините за това е заетостта на хората с други дейности.
Пчеларство - от скоро се отглеждат пчели и се добива напълно натурален мед, който е много вкусен и е много полезен.
Текстилна промишленост - От 1985г. голяма част от жените на селото работят в местния шивашки цех към ЕАД “Слънце” гр. Смолян, но след закриването му в същата сграда от ……г. отваря врати шивашкия цех „Елегант - МТ“ ООД. Работата им се отличава с добро качество и дисциплинираност.
Дърводобив - горските насаждения в село Боровина са съставени предимно от бял и черен бор, смърч и единично бук и дъб, на възраст от 80 до 100 г. с голяма пълнота и гъстота. От около 5-6 години навлязоха дърводобивни фирми, които прореждат горите с цел по-доброто им развитие.
Билкарство - през лятото и есента част от хората се занимават със събирането на диворастящи гъби, билки и плодове (малини, къпини, диви ягоди).
Пчеларство - от скоро се отглеждат пчели и се добива напълно натурален мед, който е много вкусен и е много полезен.
Текстилна промишленост - От 1985г. голяма част от жените на селото работят в местния шивашки цех към ЕАД “Слънце” гр. Смолян, но след закриването му в същата сграда от ……г. отваря врати шивашкия цех „Елегант - МТ“ ООД. Работата им се отличава с добро качество и дисциплинираност.
Дърводобив - горските насаждения в село Боровина са съставени предимно от бял и черен бор, смърч и единично бук и дъб, на възраст от 80 до 100 г. с голяма пълнота и гъстота. От около 5-6 години навлязоха дърводобивни фирми, които прореждат горите с цел по-доброто им развитие.
Билкарство - през лятото и есента част от хората се занимават със събирането на диворастящи гъби, билки и плодове (малини, къпини, диви ягоди).
ЗАНАЯТИ
|
Местните родопчани са съхранили много традиции и занаяти. Традиционните за Родопите производства са ръчно тъкане на халища и одеала. Изработват се ръчно и бродирани терлици, чорапи, елеци, фустани, мендили с великолепни шарки, с богати орнаменти, които все още са част от облеклото на местното население. Основните занаяти са дърводелство и строителство. |
ТРАДИЦИОННО ОБЛЕКЛО
Носии от преди 100 години
|
Жените са облечени в риза, домашно тъкана, на бели и червени кенари, джамадан - дамски елек, антерия - разкроена на 3 крила – едно отзад и по едно от страни. Крилата се запретват при работа. В летните горещи дни тя не се носи. За празниците антерията е богато украсена с гайтани и пайета. Изработва се от цветен кадифен, вълнен или памучен плат. За препасване на кръста се използва кушек, а върху него сребърни чепрази. Върху кушека се завръзва мендил - вълнен, на червени, черни и зелени шарки на каре. На главата се носи фес, украсен с тепелик, старотурски монети, много сребърни украшения и разноцветни копринени ленти, висящи отпред като зулури. Над феса се слага тестемел кенарен, дълъг, по краищата бяло и червен. Завръзва се на кръста с допълнително изплетен ширит. Самият тестемел се събира като цветният
|
кант остава отгоре, а бялата част се скрива. Шията и гърдите на жените се украсяват с калеми, синце, тумбале. На краката се носят вълнени шарени чорапи. След време фесът започва да се носи все по рядко. Той е тежък и неодобен. И на главите се носи вече само тестемел.
Мъжете върху долните гащи се носят ”гайтанлии” потури, които са с широко дъно. Завързват се с връв на кръста - въркузун. На горе се облича риза с гайтан. На гришката се прикрепва мъжкия накит кюстек, изработен от сребро. През кръста мъжете опасват дълъг и широк пояс. Върху пояса се опасва силяхлък(кожен пояс с прегради за нож и пищов, които се виждали отдалече). Пояса се носи и кърпа, чийто край се вижда. На главата се носи фес с пискюл. Обуват се с цървули.
Мъжете върху долните гащи се носят ”гайтанлии” потури, които са с широко дъно. Завързват се с връв на кръста - въркузун. На горе се облича риза с гайтан. На гришката се прикрепва мъжкия накит кюстек, изработен от сребро. През кръста мъжете опасват дълъг и широк пояс. Върху пояса се опасва силяхлък(кожен пояс с прегради за нож и пищов, които се виждали отдалече). Пояса се носи и кърпа, чийто край се вижда. На главата се носи фес с пискюл. Обуват се с цървули.
Носии от средата на миналия век
|
Носията се опростява. Ризата започва да се заменя с фуста, която е по-лека и удобна. Тя е от бял памучен плат, отдолу украсена с разноцветна дантела. Антерията се заменя с фустан. Най-модерните за това време фустани са в турско синьо и розово (галуньво), копринени. Към носията има още мендил - вълнен или памучен, който в долната част може да бъде бродиран с жълти конци. Превързва се с ширити, които се спускат до края на мендила и завършват със снопче ресни. На главата тестемел. Върху фустана се носи харкъ-кадифено палто с дълги ръкави, до кръста. Обшито и украсено. В допълнение различни накити, брошки. |
Носии от по-късно време.
Това са фустани от найлон, обикновено светъл (бял, жълт). Шарките са по често червени рози или дребни цветчета. Тестемелът се заменя с дюлбен-кърпа от бял тензух, която в двата края има цветна ръчна или машинна бродерия или печатани черни шарки. Фустаните се носят с кадифени елеци (черни, сини, зелени, винени). Препасват се с мендил, който е с по-ярки цветове за младите и с по-тъмни за старите. Тънките връвки се заменят с широки цветни копринени зунки. На краката - терлици, украсени с ръчна бродерия.
Носиите след 70-те години.
|
Фустанът се осъвременява постоянно.Той е от най различни платове (басма, крепон, бърхет, сърма, кадифе, тревир и др.) и в най-различни цветове. Кадифените елеци започват да се бродират. В началото с по-малки фигурки, по-късно все по богато. Терлиците освен на вълнен се бродират и на кадифен плат, на машина. Не само с копринени, но вече и със сърмени конци. На главите се носят вече цветни кърпи, сгънати в триъгълна форма. На шиите скъпи накити - на копринени конци, между мъниста се нанизват златни лири и пендари.
Мъжкото облекло няма много особености. Освен, че по- възрастните носят на главите си такета. |
В днешно време все по-често, обаче фустаните се носят от по-младите само на специални празници. В ежедневието си и на училище, всички се обличат модерно и елегантно.
ТРАДИЦИОННИ ХРАНИ
Традиционни храни за село Боровина са колаци, лукоми, клин, благ клин, пареник, мисирва чорба и други
ДИАЛЕКТ
В този регион животът на хората от различните села не
се отличава много. Хората
обработват по един и същ начин земята, засяват я с едни и същи култури,
отглеждат еднакви животни, спазват едни и същи традиции, имат едни и същи
носии, но ако попитаме в съседните села с какво се отличават Боровинци всеки би
казал, че те се отличават с говора си и че обичат селото си дотолкова, че много
рядко някой да го напусне, за да отдиде да живее другаде.
В българската диалектология най-широко е разпространена
двудялбата на българските говори на източни и западни. Изследваният говор спада
към източнобългарските говори, които се делят на три групи: мизийски, балкански
и рупски. Рупските от друга страна се делят на източнорупски, родопски (среднорупски) и
западнорупски. Среднорупските (родопски) говори обхващат Родопската област с
главни представители смолянския, широколъшкия, хвойненския, баташкия,
чепенския, павликянския, златоградския и западнородопския говор. Боровинският
говор носи някои от особеностите
на смолянския говор, но не би могъл да се причисли към него, тъй като
съществуват различия между двата говора.
Ето една история разказана на боровински диалект:
Ето една история разказана на боровински диалект: