ИСТОРИЯ
Село Боровина се намира в община Мадан, това е новото име на
Чамладжа преведено от турски борова гора.
Името Чамладжа селото носи до 1934 година, след което е преименувано Боровина. Това е най-голямото село от бившата Върбинска община.
През 1933 година отваря врати първото училище в селото, което през 1938 година приема името „Васил Левски“ - Народно първоначално училище „Василъ Левски“. Тогава селото е било към община Петково, Ардинска околия. Главен учител е бил Георги Бойчев.
През 1960 година жителите на селото вземат активно участие, заедно с геоложка бригада „Северни Родопи“, за да прокарат шосеен път и електрическа мрежа. Боровинчани отделят около 300 дни доброволен труд за прокарване на път и 500 трудодни за електрическа мрежа. За водоснабдяване хората даряват лични средства, особено голям принос имат Ахмед Моллаалиев, Мехмед Сюлмански, Салих Сакалиев и много други.
През 1971 година е открита Целодневна детска градина.
През 1972 година са построени фелдшерски пункт, пълномощничество (кметство) и библиотека.
През 1973 година е построена фурната. След това хората изцяло посвещават труда и средствата си за построяването на читалище. Сформирана е мъжка фолклорна група с ръководител Ради Хаджийки. В групата пеят десет мъже със съпровод на гайда. Изпълнителите на родопски песни са носители на много награди – общински, окръжни, надпявания на събора на Рожен, между които е и наградата от Национабен събор за народно творчество Копривщица 1981 година – златен медал.
През 1987 година, учебната година започва в новопостроеното училище, където учениците вече могат да завършат основното си образование. Започват работа и първите завършили местни учители.
От 1994г. нов шосеен път свързва село Боровина със село Катраница, 5 км. делят двете села, а част от учениците ни (на двете села) учат в село Петково, което също е съседно село.
Днес жителите на селото високо ценят образованието и се стремят към по-добра реализация в живота, но те обичат селото си дотолкова, че много рядко някой да го напусне, за да отдиде да живее другаде.
Името Чамладжа селото носи до 1934 година, след което е преименувано Боровина. Това е най-голямото село от бившата Върбинска община.
През 1933 година отваря врати първото училище в селото, което през 1938 година приема името „Васил Левски“ - Народно първоначално училище „Василъ Левски“. Тогава селото е било към община Петково, Ардинска околия. Главен учител е бил Георги Бойчев.
През 1960 година жителите на селото вземат активно участие, заедно с геоложка бригада „Северни Родопи“, за да прокарат шосеен път и електрическа мрежа. Боровинчани отделят около 300 дни доброволен труд за прокарване на път и 500 трудодни за електрическа мрежа. За водоснабдяване хората даряват лични средства, особено голям принос имат Ахмед Моллаалиев, Мехмед Сюлмански, Салих Сакалиев и много други.
През 1971 година е открита Целодневна детска градина.
През 1972 година са построени фелдшерски пункт, пълномощничество (кметство) и библиотека.
През 1973 година е построена фурната. След това хората изцяло посвещават труда и средствата си за построяването на читалище. Сформирана е мъжка фолклорна група с ръководител Ради Хаджийки. В групата пеят десет мъже със съпровод на гайда. Изпълнителите на родопски песни са носители на много награди – общински, окръжни, надпявания на събора на Рожен, между които е и наградата от Национабен събор за народно творчество Копривщица 1981 година – златен медал.
През 1987 година, учебната година започва в новопостроеното училище, където учениците вече могат да завършат основното си образование. Започват работа и първите завършили местни учители.
От 1994г. нов шосеен път свързва село Боровина със село Катраница, 5 км. делят двете села, а част от учениците ни (на двете села) учат в село Петково, което също е съседно село.
Днес жителите на селото високо ценят образованието и се стремят към по-добра реализация в живота, но те обичат селото си дотолкова, че много рядко някой да го напусне, за да отдиде да живее другаде.